ЦЕНТРАЛНО ВРЕМЕ

КАКВОТО И ДА ПРАВИШ - ИГРАЙ ЧЕСТНО!

публикувана в 11:16ч. на 29.01.2019г.
прочетена 1531 пъти

ИНТЕРВЮ С АЛЕКСАНДЪР КАРАСТОЙКОВ,
КАПИТАН НА ФК ТИКИ-ТАКА, СТУДЕНТСКИ ГРАД

- Здравей, Сашо. Знам, че ти е криво след този кофти мач, но хайде да те питам нещо! Ти само на махленско ниво ли играеш или си учил някъде футбол?
- Завършил съм спортна паралелка със специалност футбол. Тренирал съм 12 години в отборите на Академик София, Витоша Бистрица и Костинброд.
- А този отбор, „ТИKИ-ТАКА“?
- Ами всъщност корените на отбора са от преди над 20 години. Когато по - възрастните от квартала, включително някои от бащите ни, са започнали да ритат за удоволствие 3 пъти седмично, това продължи дълги години и в един момент, когато пораснах, аз също започнах да играя с тях. Бях първият от нашето поколение. С времето, възрастните започнаха един по един да се оттеглят от футбола и да бъдат заменяни от мои приятели от Студентски, с които и до ден днешен сме ядрото на отбора. Почнахме да играем, освен помежду си и с други отбори, а задоволителните резултати ни провокираха да се запишем за първия турнир (Шампионска Лига Студентски град 2017). Помня колко плахи излязохме за първия мач, но след като го спечелихме с 12:2, видяхме, че няма нищо страшно и в края на турнира вдигнахме купата!
Помня първия ни официален мач. На него дойде да ни гледа само баща ми. Спечелихме убедително и пренесохме еуфорията от победата в кварталната кръчма, откъдето приятелите ни от Студентски град научиха за победата. И лека по лека започнаха да идват на мачовете, които се превърнаха в квартален празник и място, на което можем да се съберем да се видим и да пием по едно след работа.
До сега сме участвали в два турнира. Първият - Шампионска Лига Студентски Град 2017. Там участие взеха 14 отбора, а ние станахме шампиони. Вторият - Юнивърс Къп 2018, където мерихме сили с над 30 отбора от цялата страна и отново на финала вдигнахме купата. Сега участваме и в тазгодишния турнир Мири дружба.
- Как се набавят играчи?
- Аз съм доста контактен, а отборът ни е доста известен в региона. Много момчета, с които се запознавам, изявяват желание да играят с нас. Когато „ТИКИ-ТАКА“ се събираме да играем за удоволствие, викам някои от тези момчета и, който заслужи - става част от отбора.
- А няма ли недоволни?
- Сърдити винаги има. С цел да можем да играем на тези големи турнири поддържаме група от 15 човека, за да може винаги да има поне 8 свободни, здрави и готови за мач. Но идват и моменти, в които всички са на линия за игра и някои трябва да отпаднат от състава.
- А този мач със сърбите?
- Започнахме мача със сърбите разконцентрирани и, след като получихме ранен гол, на терена настана хаос. Спряхме да спазваме тактическите си наставления и допуснахме да бъдем провокирани от опитите им да ни дразнят. Аз си изпуснах нервите когато вратарят на противника без да съм го докоснал започна да вие и да се търкаля по терена по-атрактивно и от Роналдо. Ядосах се и замахнах да го ритна, но се спрях, за да не получа червен картон, но съдията отчете опасна игра и все пак се сдобих с червената картичка. Оставих отбора с човек по-малко... и така.
Загубихме. Публиката беше готова да нахлуе на терена и да се саморазправи с неспортсменските играчи, но каквото и да правиш - играй честно!
Сега чакаме реванша, няма нищо непоправимо, още вярвам, че можем да ги отстраним.